Игри и забавления в занималня Лукчо

Игри и забавления – елемент от анимационната програма в Частна езикова занималня Лукчо

Игри и забавления

Играта като източник за забавления и основен елемент на анимационната програма в частна езикова занималня „Лукчо”

Еволюцията на играта като дейност, показваща свободата на човешките действия и дух още от появата на хомо сапиенс, е следвала естествения ход в развитието на обществото. Човек играе, откакто съществува, и неговите игри са такива, каквито е създало обществото, в което той живее. Колкото по-развита е една икономическа и социална система, колкото по-авангардни са нейните технологии, толкова по-високи са изискванията, потребностите, интересите и претенциите на членовете на това общество.

През различните етапи на общественото развитие децата също са се забавлявали по различен начин. Ако в миналото те са ритали парцалената топка, днес имат възможността да играят със стотици разновидности топки на специално създадени за целта спортни площадки, затревени площи, закрити салони и др. Затова и формите, в които се е разклонила ,,играта с топка” са безбройни. Една от най-разпространените днес спортни игри с топка е футболът.

Едва ли, когато са си играели на ,,майки с деца” с парцалени кукли, момиченцата са си представяли, че техните внучки ще играят с ходещи, пеещи и говорещи кукли, кукли, които могат да се хранят, да пият вода, дори да пишкат. Вживяването в ролята на ,,мама” е страхотно забавление за всяко дете, което иска да се прояви като грижовна майка. Неговите действия- преобличане на бебето, хранене, къпане, пеене, разхождане и др. са напълно в унисон с действията на истинската майка към самото дете. Същността на тези игри се изразява в насладата, която изпитва едно дете като преотдава своите чувства (обич, привързаност, всеотдайност) на любимата си играчка. То несъзнателно активизира процеса на подражание, следва правилата, които са спазени в реалната ситуация, и евентуално може да промени само онази част от играта, която не му харесва и не го удовлетворява в действителност.

Огледало на своето време са игрите, изпълнявани ,,на открито” – ,,Дама”, ,,Скачане с ластик”, ,,Криеница”, ,,Гоненица”, ,,Варлаци” (игра със стъклени топчета) и др. Днес децата карат ролери, кънки на лед, тротинетки, автомобили с батерии и др.; управляват дистанционно своите играчки; учат песнички и чужди думички на детските си лаптопи.

Интелектуалното развитие на хората е породило необходимостта от въвеждането на ,,домашните игри”- ,,Не се сърди човече”, ,,Шах”, ,,Монополи”, ,,Хотел” и др. Характерното за тях е, че провокират мисленето на играча, поставяйки го в рискови ситуации, при които неговите действия: бързина, гъвкавост, съобразителност и точност на реакцията, предопределят изхода на играта. Изграждането на такива качества, особено у подрастващите, е важна стъпка в подготвянето им за живота. Тези игри ограничават социалния контакт в една затворена система – в рамките на семейната среда или на определена част от обществото. Но от друга страна, техните любители (особено родителите) постигат голям възпитателен ефект върху собственото си личностно развитие (или на децата си) като сдържаност, уравновесеност, коректност, толерантност, почтеност, честност и др. Ефектът от системното им играене е поразителен за обществото – той се изразява в ,,пренасяне на играта” в рисковите ситуации на реалния живот посредством идентични мисловни процеси и логически действия. Играчите се проявяват в реалното време като гъвкави предприемачи, новатори, инвеститори и др. – хора, прагматици и реалисти, които успяват бързо да се реализират в бизнеса и да устроят живота си на нужното стандартно ниво.

Характерно за всички гореспоменати игри е, че те се осъществяват в реално време и пространство. При някои от игрите, участниците умишлено се поставят в ситуации, в които действието се развива в друго време и на друго място.

Безспорен връх в развитието на играта, като човешка дейност, е осъществяването й във виртуалното пространство. Пътуването на човешката мисъл във времето и пространството тук приключва с визуализирането на картини и действия по един видим начин- чрез монитора на компютъра. Компютърните игри ,,пренасят”  играчите (т. нар. геймъри) в пространството извън нашето реално време. Дават им възможност да решат ,,кой играч съм аз?”;  да сменят мястото и позициите си в играта, да избират отбора и средствата, с които ще участват в нея, да дадат воля на действията си и най-важното – да спрат играта, когато нещо в нея не ги удовлетворява и както се казва -,,да започнат на чисто”. Геймърските игри са една блестяща изява на човешката фантазия и въображение. Доказателство, че сътворената от човешкия ум и интелект машина е средство за игра, с което хомо сапиенс задоволява голяма част от своите духовни и емоционални потребности по адекватен на съвремието начин.

Типологията на социалните контакти коренно промени своята същност. Живата връзка на общуването – ,,лице в лице” по време на играта е предпоставка за приобщаване на индивида към нови социални групи за създаването на нови социални взаимодействия. Напоследък все повече се налага общуването чрез интернет – facebook, skupe, viber, WhatsApp и др. Хората създават приятелства, споделят мисли, опит и преживявания помежду си, без да се срещат и виждат на живо.

Желанието за движение, стремежът към изява, нуждата от разпускане и освобождаване на излишните енергийни сили;  инстинктите за подчинение (на по-силни) и подражание (на по-добрия); способността да видиш себе си в друга позиция (като стимулираш собственото си въображение) при следващи участия в същата игра; заучаването на движенията и тяхното усъвършенстване, благодарение на многократната повтаряемост на отделните ходове. Напрежението от удовлетворението (или неудовлетворението) от играта (развръзката); насладата и настроението (а понякога и увлечение) на играчите; социалните контакти и въздействия, нуждата от подкрепа и съпричастност, ако се играе пред публика; чувството за общност, близост и обвързаност; провокиране на чужди интереси; ентусиазиране и въвличане на нови играчи; емоционалния остатък в човешкото съзнание (спомен, ценност, знание) и други са човешките ефекти, довели до утвърждаването на играта в обществото. По-нататъшното й развитие и осъвременяване може да й осигури вечен живот и тя да се предава от поколение на поколение. В този смисъл може да се каже, че играта е една динамична система, променяща се адекватно на общественото развитие – като вътрешни параметри или трансформации в по-съвършен вид. И обратно – играта престава да съществува в мига, в който тя се окаже неспособна да удовлетворява обществените потребности. И се забравя много бързо, защото средствата, с които тя е реализирала своята емоционална същност, са неприложими и неизползваеми в новото общество.

Играта (анимационната програма)  може да бъде диференцирана по различен начин:

-по възрастов признак (игри за възрастни, игри за деца, игри за определена група от хора – ученици, студенти, работещи в един сектор и др.);

-по своя характер (състезателен, развлекателен);

-по структура и съдържание (ролеви игри, в които всеки участник се превъплъщава в определена роля и ограничава своята активност само в рамките на дадената роля); занимателни игри, в центъра на които стои направлявано от аниматора занимание – например, игрите на пясък, при които децата строят пясъчни дворци; забавни игри, които се осъществяват с цел физическо и психическо разтоварване на участниците и повишаване на техния емоционален тонус; свободни игри, които възникват спонтанно и не са формализирани от цел и правила и формални игри, които протичат по определен сценарии, и други;

-според ролята на аниматора в играта (игри, в които аниматорът запознава участниците с правилата на играта и направлява нейното изпълнение – например, ,,Дартс”, ,,Строител” и игри, в чието осъществяване аниматорът участва активно – например „Танц на мечетата”, ,,Светофар” и други).

Независимо от вида, към който се отнася, всяка игра има определени параметри:

Общи:

-характеристика на играчите (функции; роля; задължения; задачи);

-средства, чрез които играта ще реализира своята същност;

-свобода на действие и мисли;

-цел (постигане на определени ефекти за човека, чрез които се задоволяват неговите потребности;

-публика (не е задължителна);

-социална значимост.

Ограничителни:

-правила, които трябва да се спазват от играчите;

-време, място на действие (реално или въображаемо), продължителност;

-условия за развръзка (победа, печалба и т.н.).

В заключение може да се обобщи, че играта е онази жизнена полезност за човека, която удовлетворява неговите потребности, като му доставя необходимата енергийна доза емоция, създава му настроение, кара го да изпитва удоволствие.

Игрите и забавления в занималня Лукчо

Автор: katty_bell


Leave a Reply

Ние обичаме децата!

Вълшебно лято

Харесайте ни в Facebook

error: Съдържанието е защитено!!!